Старчево е едно от селата в благоевградска област, следователно е разположено в югозападната част на страната. Намира се още в пределите на петричката община и има още едно по-старо име, познато на хората по тези места – Старчово. Югоизточното подножие на планината Огражден не е единствената географска точка, която може да послужи за ориентир къде е точното място на селото. Трябва да се посочи и петричката котловина, а Кърналово и Рибник са две от близките съседни населени места. Що се отнася до по-големия град Петрич, разстоянието до него е само десет км. Летният минимум за валежите е характерен по тези места, а това се отнася и за зимния максимум. Климатът е предимно средиземноморски, като на година падат средно по около 700 мм валежи от дъжд. Историята на селото може да се проследи още от епохата на неолита, защото са открити поселения от този период, а също и тракийски могили. В периода 14-17-ти век османските регистри споменават селото като Истарчева.
Славянски селища също са открити на територията на Старчево, а от времето на османската империя има сведения конкретно за 1570-та година. Тогава по данни тук живеят 112 семейства, като това е броят на християнските домакинства. Неделчо Чорбаджи и Дядо Георги са двама от видните жители на района, защото през 1848-ма година двамата правят нещо наистина важно за хората. Благодарение на тяхното съдействие се стига до построяването на първата християнска църква в петричкия район, която носи името Свети Мина. А един от видните изследователи на епохата Александър Синве изнася данни за 1878-ма година, като се позовава на гръцки източници. Според него в селото живеят 380 гърци, а също така важен източник за данните на населението се явява един труд, писан в Константинопол в годината на освобождението. Това е трудът Етнография на вилаетите в Адрианопол, Монастир и Салоника – там пише, че от общо 93 домакинства в селото, 35 от тях принадлежат на мюсюлманите. Останалите са на българи християни, а техният брой е 265. През есента на същата 1878-ма жителите се включват много активно при избухването на въстанието в Кресна и Разлог. Тогава за кратко време се установява революционна власт.
В Старчево през 1900-та година живеят 620 българи християни – данните са на Васил Кънчов. Понеже е изцяло под влиянието на елинизма, за целия северен район селото се явява едно от най-упоритите места, в които елинизмът пуска корени. През годините броят на гръцкото население се променя периодично, а през 1905-та година то достига 920 човека. Всъщност това са българи, но изцяло закърмени с вижданията на гръцката патриаршия и поради това те са определени като патриаршисти гръкомани. В селото функционира едно училище, като то е гръцко и в него преподават двама учители. Те обучават общо 25 ученици. Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е друго важно военно събитие, в което жителите на селото взимат участие. През декември 1904-та една чета напада селото, водена от Дончо Златков. Благодарение на него жителите са принудени да предадат в плен двамата гръцки преподаватели. Части на османските войски обаче в крайна сметка осуетяват най-лошото.
